Тъга, Любов, Отвореност: Будисткият път на радостта

С радост споделям, че книгата от Чоки Нима Ринпоче — Тъга, Любов, Отвореност: Будисткият път на радостта, е вече преведена на български.

Свали книжката от тук

Книгата представя един постепенен път до пробуждането, започвайки с тъгата (Ринпоче подчертава „здравословен вид” тъга), която идва от разбирането на непостоянната природа на всички неща. Тази тъга ни позволява да видим нашата природа и тази на всички и всичко около нас — непостоянността. И когато видим, че това е факт, има само едно нещо да направим — да пуснем вкопчеността си, че всичко и всички са постоянни и непроменящи се неща.

Светът, в който живеем, нашето собствено тяло, и всяка сума пари, притежания, слава и всичко подобно — всичко ще изчезне. Всичко се променя от момент на момент. Така че, какво да направим? Пуснете и се освободете; станете независими!

Ако успеем да направим това, тогава умът ни става спокоен, защото вкопчеността, че нещата са постоянни — тази изкривена представа за природата на нещата — е премахната. Този спокоен ум става основата за следващата стъпка към пробуждането — Любовта. Когато умът ни е спокоен, любовта естествено идва, защото тогава умът ни вижда, че другите същества изпитват толкова много страдание точно поради същата причина — те не виждат, че природата на нещата е непостоянство. Това ни кара да се отворим към другите и да им помогнем, което е природата на любовта.

Без любов и съчувствие, умът не е чист. Точно сега, умовете ни са като огледала, покрити с размазвания и ивици. Когато погледнем в огледалото, изображението е замъглено. Но ако почистим огледалото, е лесно да видим, че огледалото само по себе си не е било никога нечисто. Същото важи и за умовете ни. Истинската природа на ума е чиста и ясна. Това важи за всички, от най-малкото насекомо, до един пробуден буда. Истинската природа на ума е чиста и ясна, но за разлика от ума на един пробуден буда, нашите чисти и ясни умове са постоянно опетнени
с негативни емоции. За да премахнем тези петна са ни нужни любов и съчувствие.

И последно, отвореността се отнася за първично чистата и ясна природа на умовете ни, която е временно замъглена с петната на негативните емоции, възникващи от нашата неспособност да видим природата на нещата. Тази чиста и ясна природа е това, което трябва да осъществим.

Накратко, Ринпоче обобщава всичко в този параграф:

Разбирането, че този свят е непостоянен и че времето ти е
кратко, отслаби привързаността и се научи да пускаш.
Смятай всички същества като свои собствени родители и
се обучавай неуморно да бъдеш щедър, дисциплиниран,
търпелив, ентусиазиран, съсредоточен и мъдър.
Природата на ума ти е съвършено пробуждане — осъзнай
го, преживей го и го осъществи.

Свали книжката от тук